fbpx
29 Jul

Становище относно Национален план за възстановяване и устойчивост

След като се запознахме със съдържанието на Националния план за възстановяване и устойчивост, поместен на https://nextgeneration.bg/14, версия 1.3 от 20 юли 2021 г., бихме искали да споделим следното: 

1. За да има малки и средни предприятия (МСП) трябва да има предприемачество, което да осигурява постоянното създаване на високо технологични инициативи и предприемачески експерименти, които да прескачат “долината на смъртта” и да се развиват до растящи и рентабилни МСП. По тази причина приоритетите за устойчивост, свързани с MCП би трябвало да включват политики и инициативи за постоянен поток от новаторски предприемачески компании, които следва да имат поне три инструментални измерения: финансово, образователно и технологично/иновативно, за да работят в подкрепа на българската предприемаческа екосистема и да са продуктивна база от експортно ориентирани и иновативни МСП. 

2. Развитието на предприемаческа екосистема се базира на измерими регулярни и систематизирани параметри за степента на зрялост на бизнес средата, в която се вземат под специално внимание данни за предприемаческите намерения и поведение – индикатор за ранния етап на развитие на бизнес класата и технологичната и иновативна база на голяма част от продуктивните сектори в България. По тази причина нуждата от данни за предприемаческата активност, и нейните характеристики са неизменен елемент от информацията, която се съдържа в добре направен стратегически анализ за икономическото развитие на страната. 

3. Когато един от основните принципи за икономическо развитие е стимулирането на МСП с експортна ориентация и висока добавена стойност, изградена на базата на иновации и диференциране, управлението на тази стратегия зависи от надеждна информация, която може да предскаже на ранен етап с какъв потенциал разполага икономиката и какво е темпото на промяна на добавената стойност. При динамична предприемаческа среда, тези процеси не са линейни, а растежът често е експоненциален. Като изследваме намерения и поведение в предприемаческата фаза и имаме на разположение добра и достоверна информация за експортно и иновационно насочени предприемачески проекти, управлението на икономическото развитие в декларираната посока получава добри практически инструменти за вземане на управленски решения и развитие на държавни политики. 

Споделяме нашите конкретни коментари по документа: 

  • Подкрепяме предложението за създаването на “Съвет за икономически анализи” (стр. 193) като предлагаме разширяване на неговия обхват с данни и анализ, които дават изчерпателна картина за всички елементи от предприемаческата екосистема в България. Съветът трябва да разполага със собствен бюджет, какъвто не е посочен в документа.
  • Подкрепяме предложението за съществуването на “Държавна агенция за иновации и научни изследвания” (стр. 72) като добра практика. Това институционално решение спомага за диалога на различните икономически агенти и обществени институции в полза на технологичния трансфер и приложно развитие на знанията с цел висока добавена стойност – както икономическа, така и социална. Работата на такъв тип институции от най-високо световно ниво би могла да се гарантира с международен експертен консултативен съвет, който да ориентира стратегическите решения в сферата на науката и иновациите. Съставът на този съвет е важно да е изграден от международни учени и хора с управленски опит в сферата на иновациите и практическото им прилагане.
  • Подкрепяме активното използване на периодични доклади на ЕК като Small Business Act (стр. 82), диагностични инструменти като European innovation Scoreboard, като е необходимо да се изгради национална стратегия за събиране и анализиране на основни данни и параметри, свързани с добавянето на висока икономическа стойност чрез иновации и предприемачество. По този начин България ще присъства в международни сравнителни анализи и класации и те ще се използват за провеждане и проследяване на информирани национални стратегии и политики и при разпределянето на финансов ресурс.
  • В допълнение предлагаме инициирането на национален диалог, воден от престижни и неутрални експерти от академични, изследователски и неправителствени организации, които да допълват и балансират по-тесните интереси на различни социални групи, съсловия и сектори, които формират приоритетите на икономическата политика на България. Едни от най-прогресивните и ориентирани към висока конкурентоспособност и добавена стойност (както икономическа, така и социална и екологична) организации са често свързани с подкрепа на предприемаческата екосистема в България и биха могли да координират такъв национален диалог.
  • В заключение, предлагаме административните и финансови инициативи, свързани с “Разрастване на България” (стр. 190) да бъдат допълнени с мерки и инициативи, свързани с обществените нагласи, медийната среда и участието в общности на предприемачи, които чрез своя пример са модел за подражание и принос към икономическия и социален живот на обществото. Добри световни примери, какъвто е Startup Chile, доказват необходимост от ангажираност на такъв тип бизнес лидери с образователни, филантропски и граждански инициативи, защото те водят до промяна на обществени нагласи спрямо иновациите, етичните норми и баланса между икономически и обществен и екологичен аспект.

Консорциумът GEM (Global Entrepreneurship Monitor) провежда най-авторитетното глобално проучване на предприемаческите нагласи, активност и условията за създаване на бизнес в света ежегодно от 1999 г. като осигурява данни за работа в Генералната дирекция на Европейска комисия “Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП”, Генерална дирекция “Научни изследвания и иновации”, на Световната банка, на ОИСР, на Световния икономически форум, на създатели на национални политики, учени и други. Проучването е концептуализирано с цел да изследва взаимозависимостта между предприемачеството и иновациите, както и ролята на образованието. 

GEM изготвя годишна оценка на стремежите и нагласите на хората на базата на измерените разлики в нивото на предприемаческата активност в различни фази, между държавите, по демографски особености, по потенциал за растеж, както и разкриване на фактори, водещи до по-добри нива за предприемачество с висока добавена стойност – често свързани с качеството на образователната система и необходимите умения за идентифициране на възможности и вземане на решение за започване на бизнес. Анализите съдържат препоръки за създателите на политики и изпълнителна власт, целящи да подобрят предприемаческата дейност на национално и на местно ниво. 

Глобалният предприемачески мониторинг (GEM) България е партньор на Консорциума за страната ни и участва в изследванията от 2015 г. 

Според Генералната дирекция на Европейска комисия “Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП” в лична кореспонденция с екипа на GEM България:

  • липсата на актуални данни, събрани по утвърдената методология на GEM, за България и ползвани от дирекцията, поставя страната в неравностойно положение спрямо другите държави-членки, а от това биха произтекли неблагоприятни последствия, свързани с оказване на неадекватна подкрепа към страната ни;
  • с наличието на ежегодно събирани данни и сравнителен анализ страната ни ще може и за в бъдеще да проследява влиянието на измеримите показатели върху подобряването или влошаването на условията, необходими за развитие на предприемачеството. Така България ще може да се възползва от механизма за подкрепа на Европейската комисия  за по-бързо излизане от икономическата криза наред с останалите страни-членки.

Прилагаме доклад на GEM България, за 2017/18 & 2018/19 https://bit.ly/3xfqaTC, специалното издание на GEM Global на тема COVID-19 от 2020 г. https://bit.ly/3czxJwd,   както и Глобалния доклад на GEM за 2021 г. https://bit.ly/3xeGkMV.

29.07.2021 г.

С уважение,

Искрен Кръстев – Председател на УС

Венета Андонова, PhD – Член на УС

Мира Кръстева – Член на УС

Глобалният предприемачески мониторинг България е сдружение – юридическо лице с нестопанска цел, създадено през 2015, в обществена полза, регистрирано в Министерство на правосъдието на България на 11.07.2016 г. с номер 20160711031.