След кризата на световните финансови пазари, предприемачите основно разчитат на собствено финансиране, но и нови източници като краудсорсингът набират популярност, твърди доклад на Глобалния предприемачески мониторинг за финансирането на предприемачеството за 2015-2016 г.

Световната финансова криза остави траен отпечатък върху предприемачеството по целия свят, като повечето от предприемачите (95%) разчитат на собствено финансиране за стартъп компания.

Авторите на доклада казват, че финансирането е един от най-сериозните проблеми за фирмите в много икономики, като малките и средните бизнеси са в най-затруднено положение, въпреки настоящите по-ниски средни разходи, необходими за стартиране.

„Неотдавнашната финансова криза, най-тежката от 80 години насам, оказа изключително силно влияние върху икономическия, а също и върху предприемаческия пейзаж,“ коментират авторите д-р Каролин Даниълс, Майк Херингтън и Пени Кю.

Последният специален доклад за финансирането на предприемачество, който се основава на данни, събирани от GEM, беше публикуван преди десет години. Оттогава достъпността на финансирането, както и източниците му и цената за започване на бизнес, са се променили.

Средната сума, нужна за започване на бизнес през 2004 г., е била 54 000 $, а през 2006 г. – 65 000 $. За 2015 г. междинната сума е едва 13 000 долара.

„Това, че през 2015 е използвано понятието междинна сума, а в предишните два доклада – средна сума, означава, че няма как да бъде направена точна съпоставка между двете. Въпреки това данните са показателни за готовността на днешните предприемачи да стартират бизнес с по-малко средства и за способността им да реализират идеите си въпреки това. Смятаме, че това е свързано с влиянието, което има интернет в днешно време“ казва Херингтън.

От глобална гледна точка, 95% от предприемачите използват свои финансови средства, когато започват бизнес, като най-ниски са стойностите в Израел и Испания – 79%. Процентите на лични инвестиции варират много – от ниските 47% в Буркина Фасо и Сенегал, до 91% в Китай и 98% в Индонезия. Предприемачите са увеличили и средния процент, който инвестират – през 2004 г. те осигуряват 66% от стартовия си капитал, докато през той е 2015 г. е 72%.

„Това говори за много по-силно усещане за автономност в настоящия икономически климат “, твърди Херингтън. Той споделя още, че използването на собствени средства, понякога наричано и буутстрапинг, е най-вече провокирано от това, че предприемачите не могат да си осигурят външно финансиране. „Това важи особено за жените в тази сфера, които може да се сблъскат с дискриминация от страна на традиционните заемодатели както в развитите, така и в развиващите се държави.“

Разликите между половете се простират и отвъд финансовите дела. С изключение на само две икономики, жените предприемачи докладват, че се нуждаят от по-малко пари за започването на бизнес от мъжете. В Канада например мъжете докладват, че се нуждаят от 8,5 пъти повече финансиране – най-голямата докладвана разлика между половете относно необходимите им инвестиции.

Докладът показва, че за много предприемачи важна роля играят техните собствени спестявания, както и помощта от съседи, семейство и приятели. Инвестициите от непознати хора са рядкост. „Следователно, ако произхождат от привилегировано семейство, началото е по-лесно за тези предприемачи, особено в Африка и Северна Америка, където процентите на неформални инвестиции са най-високи,“ казва Кю.

Във всички региони, мнозинството от неформални инвеститори осигурява финансиране за близките членове на семейството, а голям процент осигуряват пари за приятели и съседи.

Банките си остават важен източник на финансиране във всички региони – съдействието им варира от финансиране на четвърт от предприемачите в Африка, Азия и Океания, до осигуряването на финансиране за една трета от предприемачите в Северна Америка. Държавното субсидиране също играе важна роля и е най-разпространено в Северна Америка и Европа.

Докладът все пак показва, че традиционните форми на финансиране на предприемачеството все по-често са допълнени от набиращи популярност източници като т.нар. peer-to-peer инвестиции, краудфъндинг, микрофинансиране и обществени кооперативи. В същото време, индустриите, бизнес моделите и самото понятието за пазар са с ново определение в контекста на мобилните технологии.

Даниълс коменртира, че глобализацията и ролята на технологиите, включително и на социалните мрежи, не може да бъде подценявана, особено в по-развитите страни. „За предприемачите в Северна Америка е много по-вероятно да имат достъп до по-иновативни източници на финансиране като VC и краудфъндинг“, обяснява тя. „14% от предприемачите в Северна Америка са финансирани чрез краудфъндинг. За сравнение, Африка, Азия и Океания остават значително назад що се отнася до достъп до такъв вид финансиране, само с 2%.“

Бизнесът става все по-глобален, добавя Даниълс. „С нарастването на осведомеността относно това кой има достъп до средства, акционерите търсят начини за увеличаване на видовете финансиране, достъпни във всички икономики.“

Целият специализиран доклад на GEM за финансиране на преприемачеството можете да свалите от тук.